автор: pandatek

И без да дърпам от тревата
ще излея си душата.
Недостигат тези букви!
Трябват ми музика и танци
Крясъци и рев
Картини ясни и бленуване
Стига вече с това преструване!

Животът е красив и грозен,
дребен като мравка и огромен
Е как да проумея това противоречие
един ден - щастлив до небесата,
друг - не ми се стъпва по земята
Веднъж чета жаден за знание,
друг път си викам - безсмислено писание
Но все по-често виждам:
в неопределеността е неговото обаяние,
вълшебна смес - надежда, отчаяние.