Днес пак минах
по тротоара
по който
(да не казвам
преди колко години)
вървях след краката
на първата си любов. Той изглеждаше
доста по-иначе.
Но странно –
поговорихме си
за същото.
Случайно подслушах разговора ви и разбрах, че не само аз си говоря с тротоарите (още от детството), все същите неща...
Хей, влизаш ми под кожата, whitetomcat, ако знаеш къде ме върна с този стих...