автор: theheart_ofthefire

Аз и лирическата - нищо общо :)

Защо са тези рани по ръцете ми-
по себе си пришивах счупени стъкла.
И скривах се в постели от разсечено,
очаквайки да съм издъхваща сълза.

А погледът ечи от неразбиране-
защо ми е потребно да се срина.
По устните ти пропълзява питане,
защо съм си избрала да умирам.

Сега ми е потребно да се смея,
оплела във усмивката горчивото.
Последният ми повод да живея
и вечната причина за изстиване-

си ги понесъл в своята десница,
която е погубващо измислена.
Тя може да отнеме дъх от птица,
с привидната осанка на красивата.

А всъщност и дланта ти е прелюдия
към мъртвия ти свят от необичне,
пропит със миризмата на изгубено.
И увенчан с разплаканото сричане.

И истината е , че съм една агония.
По- бледа и безплътна и от сянката.
Жадувам я , последната симфония.
Тя няма да боли. Като лъжата ти.