автор: hristam

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка от ляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези са едни такива опасно красиви, знойно сексапилни, с поглед само могат да убият и възкресят де що има мъжко същество наоколо.

Да, ама не. Това е твърде елементарно за една уважаваща себе си мъжемелачка. Мислиш ли, че не мога да постигна тази покъртителна фаталност на вида си, която така плаши и привлича мъжете? Не ставай смешен, това го минах още в училище – тогава се бях запалила по метъла, мъкнех се по рок концерти и гаджетата ми до едно бяха от една или друга рок банда. Със съответния грим, разбира се – и те, и аз. Понякога и те, и аз прекалявахме с грима, мен ме взимаха за проститутка, а тях...Чакай да видим ще познаеш ли! Ами и тях за проститутки, разбира се. Нали се сещаш, с тия дълги коси, грациозни крака и готини дупета за какво друго да ги вземат. Естествено, аз все такива си ги избирах, с малко момичешка хубост, нещо не си падах по груби мъжаги, та веднъж едно мое старо гадже си падна по едно от новите ми. Да бе, няма майтап, страшно беше забавно, макар че май само аз се забавлявах, останалите страдаха. Помня, че двамата бая се посбиха и случката завърши твърде печално, особено за единия. Хем сърцето му разбито, хем главата, че и реномето му на голям мъжкар.
Както и да е, аз още тогава отдавна бях забелязала колко лесни жертви са мъжете. За всичко стават, само трябва да натиснеш правилното копче, а то при мъжете е само едно. Не се хили, виждам, че се досещаш за какво говоря.
Само че тогава бях още съвсем млада и неопитна, и си мислех, че предизвикателният външен вид е най-добрата примамка. Не казвам, че не върши работа – напротив, ама зависи какво искаш. Например няма проблем да си хванеш някой паралия да те издържа, без жена му нищичко да подозира, и всички ще са щастливи и доволни. Дето се вика – и вълка сит, и агнето – цяло. Има си много предимства – скъпи подаръци, разходки из луксозни курорти, безгрижен живот, перфектно подреден.
Обаче трябва да се спазват някои малки правила – най-важното е, че си нечия собственост, и не бива да го забравяш никога. Като такава нямаш право на друг живот, освен на този, който върви в комплект с ВИП-господина. От където произтичат и всички останали под правила, до едно свързани с едно или друго ограничение. И докато се усетиш, в един момент може да се окажеш никому ненужна, употребена и захвърлена като стара вещ, жена, която вече и на себе си не може да разчита, защото е забравила как се прави – до такава степен е свикнала да бъде зависима.
Аз набързо минах през този етап от живота си, и слава богу, че навреме се осъзнах, но имах приятелки, за които това си стана начин на живот. Някои по-далновидни успяха да докопат едно-друго от тези връзки, и сега са добре материално, хич и не се оплакват. Други...вече ти казах. Не ми се говори за тях.
Все пак навреме усетих каква сила може да бъде невинното моминско излъчване, в повечето случаи то е с много по-голяма поразяваща мощ от фаталното, повярвай ми. Бях вече на двайсет и шест, когато за първи път изтрих тежкия си грим, облякох романтична рокля с лекомислени воланчета и палави къдрички, и прибрах косата си в небрежно сплетена плитка. Когато се огледах ми идеше сама да се разцелувам – толкова невинно-съблазнителен вид имах и изглеждах на не повече от двайсет.
Виждах въздействието на новият си вид навсякъде около мен. И друго забелязах – контингента на почитателите ми се беше облагородил, заедно с вида ми. Вече не привличах само похотливи чичковци с дебели портфейли и нафукани новобогаташчета с лъскави коли. Към мен започнаха да проявяват интерес и сериозни хора с претенции за интелигентност и утвърдени позиции в обществото, и то не от интерес към жената-любовница и евентуална държанка. Невинната ми външност пораждаше невинни намерения – започнах да получавам предложения за сериозно обвързване. Да, да, какво зяпна такъв, чакай първо да ти кажа едно-две известни имена, пък тогава зяпай.
Какво се случи ли? Ами как да ти кажа, всички по-интересни мъже се оказаха обвързани, предложенията за брак идеха все от скучновати персони с вид на застаряващи философи. Ти пък сега – къде съм виждала застаряващ философ. Ами знаеш колко съм общителна, с всякакви хора съм се срещала. Ако искаш да знаеш, този тип, философа, се оказа най-добър от всички в леглото, изглежда има нещо вярно в това, че умните мъже са добри любовници. И страшно беше хлътнал по мен, всеки ден ми изпращаше цветя. Което никак не му беше по джоба, както и аз самата като цяло. Опитах се да му го обясня, за да не срине и без това крехките си финансови устои, но ти пробвал ли си на философ да обясняваш нещо?
Кауза пердута – ето това научих от него, на латински е, означава изгубена кауза, и точно за него се отнася. Ако не бях достатъчно ясна и категорична, още щеше да праща китки, макар заплата му да е по-малка от сметката ми в СПА центъра.
Както и да е, мислех, че го спасявам от разорение, а той за благодарност направи опит за самоубийство. И да ти кажа, не знам дали е успешен, защото ме е страх да му се обадя, да не вземе пак да живне и да хукне подире ми.
Виж, онзи сладък политик беше друга работа. Е, стига де, ти пък намери сега какво да ме питаш – от коя партия бил. На кой му пука, важното е, че човека хитроумно се бе възползвал от властта си, и имаше всичко необходимо за един нормален, спокоен живот. Спокоен, ако не беше онази усойница, третата му жена. Леле, не си виждал такова чудо, бас държа!
Той горкият напълно си беше изгубил ума по мен, и взе все по-непредпазлив да става, докато накрая тя не го шантажира с наши, малко неприлични снимки, знаеш какво имам предвид. Разведе се с него и го остави гол като пушка. Всичко му взе, барабар с мерцедеса последен модел, дето ми го беше обещал на мен, като при това съсипа напълно политическата му кариера.
Дали се виждам още с него ли? Че за какво – той е вече само една политическа нула, кой се интересува от политически трупове.
Идваше да ми се жалва по едно време, представяш ли си, втълпил си, че аз съм единствения човек, който го цени и разбира! Едва се откопчих от него, и то чак след като му казах, че ще се женя за най-върлия му политически опонент. Е, малко грубо се получи, защото той го взе много навътре и щеше да си иде ей тъй, пред очите ми. Ами инфаркт, разбира се, какво друго, знаеш – при силно нервно напрежение...Ама го спасиха, де, сега дори не знам къде е, що е – изобщо не ми и трябва.
Какво ме питаш? А, дали съм се омъжила все пак. Ами разбира се, човека се оказа съвършено подходящ за брак – осигури ми чудесен живот, а той самият много пътува. Е, и аз понякога пътувам с него, но мисълта ми е, че имам достатъчно време за себе си и своите малки удоволствия. И най-вече за любимото ми хоби.
Е, как кое, аз за какво ти говоря досега? Ами да разбивам мъжки сърца, сладък глупчо такъв!