автор: trubadur

И рече великанът: твоят дъх
не може да обръща ветровете.
Ти няма да преместиш никой връх
и стъпките ти друг не ще усети.
А ситите растения встрани
опитваха се двамата да видят.
И рече великанът: остани.
Бездруго няма как да си отидеш.

На края на скалистата земя
бе огънят безсилен и ненужен,
а стигналите тази светлина
на изворите свои бяха чужди.
И рече великанът: ти дойде
за моите богатства като просяк.
И затова тълпите като теб
усърдно губят жалките си кости.

Той бе красив, бе сигурно велик
и с пъстри дрехи по месата тлъсти.
А другият се вкорени - без вик,
без гняв и сила в сгърчените пръсти.
Изливаше се тежката вода,
за да възвърне сякаш обелиска.
И рече великанът: ти разбра.
Да ти помогна мога, но не искам.