автор: esperanca

Кула лежи в огромното желязно легло, което татко и бе донесъл за неговата си венчавка чак от Виена и здраво стиска клепачи. От напрежение сърцето и така тупка, та си мисли, че се чува отвъд дебелите четири педи стени на къщата. Тухлите за нея са правени от кал, на реката, като за здравината им жените си режат тежките плитки, насичат ги със сатъра, омесват ги с калта, която газят с краката си и пълнят калъпите на мъжете, които ги оформят и редят покрай реката, за да изсъхнат. От време на време ги поливат с вода , за да не се напукат, след което ги товарят на каруци и ги карат на строежа. Реката е долу , в ниското, впрегатните животни опъват жили и хълбоците им лъсват от пот, докато изкачат баира. Дали поради глинестата пръст покрай реката или с косите си жените вграждат и мъката, тухлите тежат.
Така е направена бащината и къща.
Нощта превали втората си половина. Време, когато птичките мълчат, вещерите и самодивите са потънали в незнайните доби на гората по отсрещния баир, а петлите не бързат да пропеят. През юлските горещници се диша тежко, но в къщата поради дебелите стени през лятото е прохладно , а зимата – топло.
Кула усеща мократа риза, залепнала за гърба, как леденее. Не смее да помръдне, само сърцето и учестено тупка. Цялата е пулс, чийто удари изпълват стаята, заплашват да разбият малките прозорчета и да натрошат безразличната тишина отвън. Гъста тъмнина е полепнала по покъшнината и я затиска в леглото. Въпреки това продължава да не отваря очи, сякаш се бои да не види увисналия ятаган на луната, който заканително наднича през прозореца. Огненото му острие тупти с неговата си болка и разсича трескавите и мисли, които като разпиляна ръкойка тръгват в различни посоки и се събират все в неговото име.
Стоил. За пореден път въобръжението и рисува образа му: ту по време на жътва, когато подреждат кръстците, ту по коситба , когато плъстят тревата, ту по зимните седенки, когато вретеното пъргаво пее между пръстите и, а той и къса често конеца, като я закача :” Куле, кога ще порастнеш Куле, че да те поискам за невеста”. Топлите му кафяви очи братски се смеят, а от тази обич сърцето и изстива. После отмята назад къдравия си кафяв перчем и излиза от стаята, а смехът му дълго кънти след него в тъмното. Вретеното увисва неподвижно в ръката и.
Така минаха три зими, а Стоил няма очи да види, че Кула е порастнала. Докато това лято при татко и дойдоха годежари. Утре щеше да даде думата си , а наесен щяха да правят годежа.
Тази мисъл я изхвърли от леглото и тя отметна завивката. Смешно и се стори желанието да прекара нощта в постелята на техните. Искаше да си представи какво е да си невеста. Но щом потъна в прохладните завивки и се изгуби в голямото легло, болката още по – силно я проряза и разбра, че няма въображение, което да запълни Стоиловата липса.
По жътва домашните нощуваха на полето, само нея оставиха в имението , за да готви и носи храна на жътварите. Кобилицата бе приготвена и чакаше на прохлада в пруста.
Кула оправи набързо завивките и пипнешком се отправи към средната от трите ракли, където майка и държеше най-тънките кенари. На дъното в свилена кърпа извезана със сърма лежеше гривната, която предаваха от жена на жена в рода. На годежа щеше да стане нейна. С две ръце отмести тежкия капак на скрина, наведе се, като потъна до кръста в него и извади вързопчето. Знайки дебелината и, то се оказа учудващо леко в ръцете и.
Запали газената лампа и излезе на язлъка. Спусна се боса по белия камък на стъпалата и заситни към герана. Приседна под дюлата, постави внимателно вързопчето върху пясъка и бавно развърза възлите. Боязливо отгъна един по един четирите крайща и застина в недоумение. Очакваше в очите и да се отрази меката светлина на среброто, вместо това върху бялата кърпа чернее широк четири пръста полукръг. Объркана, за няколко мига не знае какво да прави. Извади вода във ведрото, запретна единия край на ризата си и започна да търка гривната с пясък. От време на време я потопя във водата и доволна от резултата сваля всичката патина. При всяко движение зрънцата татул в гривната глухо шушнат, сякаш изричат магическо заклинание. Луната, изтъняла в сърп, уплашена като неволен свидетел, притвори очи.
Кула вдигна гривната срещу полумесеца на небесното светило и топлата белота на среброто плисна в зениците и. Разгледа я внимателно : широка четири пръста и дебела един пръст, с тяло на змия, което се стреми да захапе опашката си. Вместо люспи са гравирани старинни мизийски знаци, които не успя да свърже в смислен текст. Спомни си как майка и разказваше, че се предавала между жените в рода от турско време, за да не попаднат живи в ръцете на поробителя и да опазят българската чест. Бидейки роби, намирали спасение в смъртта.
Разчупи без усилие тънките стени на гривната и върху кърпата се посипват черни, набръчкани, татулови зърна. Зави ги внимателно и с един камък ги наситни. Изсипа съдържанието в устата си и с шепа вода преглътна.

Стоил вършее на хармана. Бялата му риза искри на слънцето. Като вдигне ръце отдалеч изглежда сякаш ангел размахва крилата си. Кула тича към него по прашния път. Очите и светят от сбъднатост.