Толкова много народ
Толкова малко хора. Толкова много вървят
Толкова малко живи.
Толкова много тъжни
Толкова малко щастливи.
Живите уж са щастливи,
а се молят да са живи.
Това е вярно,но ако всеки сам не открива хубавото в дребните неща ,а чака някое голямо щастие да го тресне по главата...е загубен.Аз поне така мисля.
С времето се научих да търся въвъ всяко нещо хубавото и да му се радвам.Не че така нещо се променя,но живота изглежда много по-красив и се чувстваш щастлив че живееш:)))