автор: mariniki

Времето тъче си
чергата
от тихи спомени
вплели
слънчевите нишки
целунати от
нежните ми мисли,
рисували върху лицето
малки точици
лунички...
твоята пътека
към цветята
пак поникнали
в душата ми...
Търсиш
сребърна прохлада
в бялата гора
на дните,
тихичко присядаш
да отпиеш вяра
изворна и чиста...
че теб очаква
топла
бялата ми пазва,
че си тук, се радвам,
на моята постеля
с нежност
те приканвам...
А стъмни ли се...
тихо ще е там,
в сърцето...
нежни звездопади
ще се стелят
кротко
във косите побелели...
нощно тайнство
времето отново
в мрака
ще разплита,
като бяла нишка
теб и мен
във чергата ще вплита...