автор: piperko

Нямам днес в никого никаква вяра.
Полудях вече, казвам си - майка му стара.
Като бездомник в живота се скитам.
Никого не поглеждам. Нищо не питам.

Сънища страшни въртят се в главата.
Чудя се на всички ли е такава съдбата.
Явно в живота си нещо съм сбъркал,
а може би наистина съм се побъркал.

Мисли странни тълпят се в ума ми.
Една обаче напред все ме мами.
Вярата искам пак да си върна.
Да мога непознат без страх да прегърна.

Искам да съм героя, а не да съм роба.
Тогава спокоен ще легна във гроба.