автор: cold_eyes

И няма вече детство във очите й.
Стопи се всеки смях и литнал крясък.
Годините натрупват по ъглите
на нейната душа свой отпечатък.

Обрасли коловози.Пуста гара.
И детството й-тръгнало със влака.
А тя стои в чакалнята.С цигара,
решена от инат да си го чака.

Но има само сектор "отпътуващи".
И пейки опустели и намръщени.

А мислите й нервно маршируващи
отекват в нея,молещи завръщане.