автор: Dimi

Никой не може да ме принуди, убедена съм
и няма да престъпя думите си, ако някой ме изпита.
Даже ако той се разсърди невъзможно,
ако напълни пазвата ми с най-отвратителните насекоми,
не може да ме принуди да му сторя същото,
играта е негова, аз не участвам.
Няма час, който ще ме накара да гърмя и святкам като буря,
няма легло, толкова желателно,
че да имам нещо общо с него,
ако целувките не са твоите.
В един момент умът ми няма да побере това, което става,
нозете ще откажат да ме слушат,
сякаш светлината си отива завинаги от мен,
тъкмо тогава ще е най-удобно да си тръгна,
но аз няма да го направя, защото има следващ момент,
по-благоприятен, а на мен ми харесва да съм тук,
дори денят обещава да е хубав,
тъкмо сега ми се иска по-вълниста прическа.
Не зная защо се надявам, че всичко така ще се случи,
като, че съм във вана с уханни цветя,
но не мога, не искам друг да решава
дали съм вълк или агне и от коя камбанария да полетя.
Докато се шегувам и надвесвам над разлаелите се вълни,
и изглежда като, че съм се побъркала,
не съм била по-невредима, по-сигурна, по-бърза,
също както вятърът вее накъдето си иска,
и никой не може да го принуди да духа наобратно.