автор: Romantik

* * *

Безкрайно тъжно е, когато
домът, във който си живял
от детството до твойто лято,
сега е вече запустял.
А спомени проблясват само
от детските ми светли дни,
от шетъка безспир на мама,
от татковите суетни.

От грехове към тях, които
аз твърде късно проумях
и безнадеждно се опитвам
да ми простят един от тях.