автор: apostolicia

Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна, живот уреден до отчаяние, нито една мечта непостигната, няма илюзии, без романтични излишъци. Той посребрен, с осанка на благородник, прекалено зает, за да бъде обичан, с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено.
Деловите костюми, блясък в обувките, ръцете им чисти, само следи от халките. Говорят за бизнeс, но телата им друго си мислят:
Вперил е поглед в трептящите устни, толкова сочни, как ли целува. Нежно прокарва пръст по лицето й. Свежа кайсиева кожа. Трепкат миглите й, сподавено. Плува в очите му, в черно мастилено езеро. Тръпки побиват, лазят по плещите. С устни докосва челото му. Шалът копринен издърпва от шията й, с него ще върже ръцете й, трябва му време да я направи щастлива. Тя го гледа премрежено, извива гръб на гърдите му, отмята глава и се оставя да я съблича. Да зарови лице във косите й, да разкопчава душата й с пръсти от огън. Ще му го върне стократно. Ще гали с устни лицето му, ще се спре на очите, ще близне устата и ще побегне, за да я гони настървено. Ще я настигне и ще е хищен. Ще изтерзае гърдите й, свежо бушуващи под тънката блузка, пулсът й в шийната ямка бясно препуска. Ще я има с настървение, ще се втурват едни към друг като магнити и после ще се отблъскват като обърнати полюси, за да се сблъскат отново само миг след това. Тела изтерзани, преплетени крайници, лъщяща от пот кожа, пАри от влага. Шия отмята, кокетен смях – стонът сподавен – гъргори във гърлото хрип на ранено животно. Диво и страстно ръцете се сплитат. Дългите пръсти кръгове чертаят с изящните нокти по покривката, но по гърба му - следи от одраскано. Ръцете й чашата стискат, но друго мечтаят да галят така откровено и истински. На кръст я разпъват очите му, вече е в нея и лудо бошува кръвта му. Стенат от болка и сладка премала, двама сменили кръвта си...
- Сметката, моля – и тръгват, дружеско ръкостискане, двете коли и във двете посоки – палави искри в очите.