автор: bagarov

Ще ми отнеме време за да свикна
но аз не ща да те виня,
при тебе искам да надникна,
а ти си хладна, даже зла
и някак с нотка горделива
процеждаш "да,добре ела"!
А телефонът сякаш глъхне
смутен от резкият ти то
едва дочакал да се мръкне
при тебе идвам мълчешком.
Пронизват ме очите сиви
и неотклонно ме следят,
а после устните бъбриви
полекичко леда топят.

Ти пак си същата оная,
която с нетжност ме плени
и сред уюта в твойта стая,
с целувки топли ме дари.
Не аз не искам да се боря
със собственната си съдба,
прегръдката си щом отвориш
пак ще се слеят две тела.