автор: vova

Бледа сянка преминава пред мен...
Затварям очи и потъвам във нея -
сякаш влизам във обреден храм -
какво ще пожертвам, не зная!

Стоя пред олтара на твойте очи,
неразбираща, скрито треперя,
"Давам ти всичко - сам избери!"-
Аз ли го казах? Но аз не умея...

Не умея да давам от себе си нищо!
Вечно съм жадна да взимам...
Какво ли ми става - какво е различното?
Съжалявам, но аз не разбирам...

Какво направи с мене тази сянка?
Кой тласна ме да вляза в този храм?
Какво се случи, та пред жертвеника - сляпа-
изправих се, сърцето си да ти предам!?