автор: theheart_ofthefire

Дъхът му е дежурен спазъм
по гърлото на всяко пълнолуние.
Не е докосване, а преминаване.
Лице на обич. За отнемане.

Когато е 12 му сервират
пресъхнали очи ,
тъкани от изплакване.
Вкусът на болката
е съживяване.
( Защото стрелящият
никога не плаче )

Когато е 12 е отпиване
на мъртвите победи
с привкус
на прегазени малини.
Но е уморително...
(Да гледаш победените
със дрехите на победители.)

А всъщност той е онзи...
Видях го... Мъртъв ( без да знае).
Погреба се със устни! Собствените.
Когато с устни се убива. Има смърт.
Поделят си я ...Двама.