Зная че мога да те имам аз за малко,
миг откраднат, колко грахено зърно.
любов, целувка и неизбежната раздяла
с надеждата за следващия път...
Когато любов ни навестява,
не пита и нищичко не иска тя,
а след това в сърцето тихо мълком
извайва своето гнездо!
Дъхът да спира при целувка страстна,
без задръжки и по всяко време
и лудостта на всякъде да става,
да това е любовта!
Знаех,че си омъжена жена,
и чувствата засилват се от мисълта,
че не мога постоянно да те имам,
дори една нощ с теб да споделя....
знаех,че си омъжена жена,
знаех го и сега го зная,
но нищо не променя,че го зная.
И не искам и да зная....