автор: voda

Ако си тръгнеш някога от мен,
ще онемея.
Няма да заплача.
Ще стана камък.
Или - буца лед.
Една сълза ще скрия -
във душата.

Без изгрев
ще ми идва всеки ден.
А нощите ми
ще гасят звездите.
Но в мен
една частица от сърце
ще ми напомня,
че съм още жива.

Години ще изминат.
Даже - век...
Във мен
парченцата ще се събират.
И някога
ще бъда пак човек
Отново ще съм Аз.
И ще обичам!