автор: mariniki

По пътя...
по кроткия път...
без вятър...
без слънце...
без месечина...
тихо вървиш
без дъх
на гора...
не дишат
даже тревите...
забравил
дори
че някъде...там
във нощно небе
красив
млечен път
имат звездите...
и чуваш...
току изведнъж
славей да пее...
с усещане
за любов
пак полъхът вее...
а в здрача
притулена
нежност светулчина
пак пали искри...
в очите
на самодива...
бялата...
нощем...за тебе
коси от свила
отново
разстила...
и без
да му мислиш
пътеката хващаш
онази дивата...
живата...
а в сърцето
слънце
топло
изгрява...
от горски ручей
пиеш водица
с дъх мил
и омаен
и пристъпваш
тихо...
на пръсти...
подир песен
на славей...