автор: elsion

Изригнали от бездна многострунна,
нарязали скалите на небцето,
преливат по ръба на слепи устни,
размeкват пода пръстен на сърцето.

По сивкавите плочки на съня
напукват коридора към безкрая
и в грапавата тъкан на света
реалност многопластова дълбаят.

Със струйките изтича, упоена,
душа през малки дупки в тишината,
пресича от безмълвие вселени,
нагънати в замайващи спирали,

през червееви дупки се промъква
в тунели от безчет измамни мисли
и там, във страх от нищото замлъкнала,
оплаква тихо истини измислени.