автор: machkar

В пиано или камък ще превърнеш
копнежа ми по твоята единственост?
Помни, че и пианото е камък,
когато са му временни клавишите.

Преди да избереш- подай ми шепа.
Аз в нея тихомълком ще изсипя
душата си. Не бой се! Тя е лека.
Омесиха я чуждите недъзи-
с надежда да съм силен в слабостта си.

От слепите научих да обичам.
Сърцата виждат само ослепелите-
защото са лишени да попиват
измамните декори на телата.

От немите научих да обличам
в мълчание най- скъпата си обич.
Повтаряното вричане изстива,
но погледът без думи верен- никога!

От глухите научих да не слушам
съветите, с които гняв пои ме.
Нечуващите винаги политат,
понеже не отстъпват под земята
погребани крилете си за музика.

От гладните запомних да съм сит,
дори от твърде кратката взаимност.
Защото само ситият достига
дълбокото на своя сладък спомен.

От гладните запалих се да пия
водата на горчивия компромис.
Отстъпващият днес- печели утре
един изстрадан бавно дом за двама.

Пред теб събличам всичките недъзи.
Протягам ги- с молба за дълъг смисъл.
Не ги убивай! Дай им път да дишат
от въздуха на твоите недъзи.