автор: razpalvach

Разголена циганка ръфа бишкота
край сиво-златния аутобан.
Самотник рисува по теракота
с кръв живота си неразбран.
Защо Всевиждащи ти тез души
по силата си не обедини?

Студенти творящи със похот
пружинена симфония във до мажор.
Момчето утре със грохот
в стена ще паркира своя мотор.

Защо Незнайни тез съдби
с косата си ти раздели?

Момиче сираче без надежда
поглежда домът тъй желан.
Бездетна старица със прежда
запълва пустия си мегдан.

Защо Могъщи тъй реши,
и с твойта власт разпореди?

А някъде , на мост поет стои
вторачен в мътните води.
Той отговори има на съдби,
познал е и небесни висини.

И,чуй, Всевишни, как без страст,
той днес проклина теб и твойта власт.