автор: kazobon

все повече му се дразня на това постмодерно общество с гадните му виртуалности. имам чувството, че ни превръща в някакви жалки информационни зомбита, които отдавна са забравили какво точно търсят.

зомбитата са с толкова промити мозъци, че дори не могат да осъзнаят, колко безпомощни изглеждат, докато се гърчат като хлебарки в инфантилното си стадно заблуждение, че богатият избор в ерата на медийните и сексуалните стимулации е гаранция за свобода.

ама че наивно!

губим себе си по "информационната" верига от нови и нови блещукащи екрани, нови и нови познанства, любови и порно филми. виртуалностите ни изнасилват всеки ден. дори и нас, които уж го знаем.

изпускаме смисъла на истинското общуване в задръстения ни с мобилни телефони и безплодни хаотични социални контакти свят.

фейсбук лайфстайла подменя живота ни. променя любовта ни, за бога! прави ни неистински. измислени. фалшиви. виртуални. самонаправени за пред никого. нищожни, самозаблудени, отчуждени тленни капчици в океана на световното безразличие. а уж сме само на едно кликване от другия.

мисля, че хората никога не са били по-далеч един от друг. но вероятно такова е бъдещето. ще измисляме настроението си в статусите, ще търсим образа си в снимките и ще обичаме илюзии клавиатурно.

отвратително е!
повръща ми се..

а толкова обичам истинските неща...
и толкова ми липсват!

но те отдавна не са ни достатъчни. сега е векът на измислените потребности. на ненужните необходимости. на гадната перманентна емоционална, интелектуална, сексуална и, разбира се, екзистенциална незадоволеност. векът на невъзможното щастие.

пристрастиш ли се ведъж към безплодната консумистическа маструбация, измъкване няма. искаш още, още и още фалш.

децата ни растат и помъдряват със стерилния стремеж да имат колкото се може повече от световното нищо с перфектния глобалистически маркетинг. живеят за перверзията на извратения 25-и кадър и я жадуват с целите си осакатени от медии, телефони и сателитни емисии сърчица. това ги възбужда неистово много преди да имат шанса да осъзнаят дори собствената си противоречива пост-постмодерна сексуалност. кърмим ги с амфетамините, произведени в крехките им мозъчета, блокирали от жестоките информационни бомбардировки на модерния свят.
и те искат още и още, и още, дори още повече фалш.

прости ни, господи!

а имаш ли избор?.. та нали ти ни създаде несъвършени?!
винаги имаш избор, естествено. нали си господ все пак.

но... помилвай чадата си, задето така и не разбраха! прости им, че не обичат.. прости им, че не уважават... прости им, че предпочетоха да изкромят човешкото в себе си, вместо да го познаят!
те не подозират, че тъкмо то е божественото.

амин!

раб твой
аз
софия, юли 2008