Толкоз малко,
но и много,
толкоз тихо,
но гърми,
приятелство това е-
радост то дарява,
сърцето прави да тупти.
Колко ли е нужно на човека,
за да бъде той щастлив,засмян-
няколко приятели, но верни!,
от които не е изигран.
Един млад човек пред мен стои,
животът му е още като семе,
непокълнало и живо,
то търси своите земи... безмерни.
Една душа, незнаеща коя е,
търсеща своя водопад,
където чувства да излее,
но ще с е роди ли красота?
Един човек, търсещо създание,
търсещо как и накъде,
животът му... малкото семе
къде ли ще попадне,
как ще израсте?
Две почви има - това аз зная-
едната лоша, другата добра,
о, семе избери си пътя,
ДОБРЕ ИЗБИРАЙ твоята съдба...!!!!
Лошата почва семето задушава,
с плевели мори го тя,
няма шанс то да порасте,
под робство там тъжи...
А добрата почва е и плодородна,
семето ще обогати
и със свобода дарява,
то расте, цъфва, даже ще роди.......
В тая почва ти желая ,семе
да попаднеш ти,
радостно да бъдеш,
живота ти да процъфти!!!
И ако си някога в трудност,
ти не се отчаивай
в почвата се затули,
знай, че има КОЙ да те закриля,
почвата под теб да облагороди.
И бъди ти силен и уверен в това,
което сърцето тихо ти шепти
и следвай съвестта във тебе,
нека ОГЪНЯТ ти ВЕчНО да ГОРИ!!!
14.07.2004
Прага