Задъхана, безмълвна днес стоя
на Калиакра на брега,
от дъното до облаците в небесата
не мога да опиша чудесата!
Делфините вълните гонят,
а лястовиците за сянка молят
и облаците бели добродушно
предлагат я великодушно.
И до където погледът ми стига
небето към морето мига,
във сините му весели очи
проблясват облачни мечти.
До края на света съм долетяла,
във блянове обгърната съм цяла.
Да полетя копнея в този миг
и от гърдите ми да екне вик:
Ей, хора, спрете, погледнете,
от бриза, морския, вдъхнете!
Любим човек със думи приласкайте
и късче от сърцето си му дайте!
От любовта ви в шепи да отпие,
в сълзите ви да се измие,
и дълго гледайте го във очите...
Тъй тихо сбъдват се мечтите!