автор: scenaristbg

Разхождаш се след даскало -
свършваш осми клас.
Заглеждат се пак всичките-
говорят си за нас.
Аз съм със китарата -
вие сте си двете.
Аз ви хващам през кръста -
вие мен през раменете.

И как се случи да вали точно днес,
китарата на рамо, две мадами във ръка?
Идва ми да пея, ама вия като пес,
със китарата на рамо, две мадами във ръка.

Изпуснхаме си автобуса -
отсъствие на шанс.
И не можем да се скрием -
неразгадаем пасианс.
Само вход със малко сухина.
Ех, запълни нещо наща кухина.

И как се случи да вали точно днес,
китарата на рамо, две мадами във ръка?
Идва ми да пея, ама вия като пес,
със китарата на рамо, две мадами във ръка.

Хайде вътре бързо,
правим си купон.
Нямаме измъкване
с този мокър панталон.
Вадя китарата,
та да убием малко времето.
Избиваме го рока-
по коня и по стремето.

И как се случи да вали точно днес,
китарата на рамо, две мадами във ръка?
Идва ми да пея, ама вия като пес,
със китарата на рамо, две мадами във ръка.

Хайде спира вятъра,
изсъхна тротоара.
Прегракнал съм от пеене,
Приличам на Гевара,
че на рамо съм с китара,
с две мадами под ръка.

И как се случи да вали точно днес,
китарата на рамо, две мадами във ръка?
Идва ми да пея, ама вия като пес,
със китарата на рамо, две мадами във ръка.