автор: cold_eyes

Цял живот си ми бряг и опора
и над бездната си ми въже.
Звезда-закрилница горе в простора
на умореното ми детско небе.

В мойте вени кръвта ти пулсира,
клади пали,гаси дъждове.
Твойте мисли във мен галопират
като прерийни диви коне.

В мойте ириси цвят си наляла
с тънки нишки от твойта душа.
И невъзможното,знам,че си дала
да израстна такава жена.

И се боря добра да остана.
Като теб все да гледам напред.

ПО-ГОЛЯМО завещание няма
от това да приличам на теб.


На майка ми