автор: traveller

Вентилаторът
ми праща хладни струи
по завесите
на лятно кривогледство
от завити светове
на прашни перки;
като негонен
бяга по паркета
от изкуствено
стопени полимери
и избутва димните
ми странности
от пепелника
смръзнат стъклено
след толкова
възбуждащи
цигари
впили устни
в неговата
вкаменена
безнадеждност.
А трамваите се
лутат като сенки,
под прожектори
на улични несретници
от немай къде
засветили
за да стоплят
някого
със нежност;
Километрите ми
някъде стопени
в керосинови
въздишки на колички
по летищата на спомени
от срещи
със събудени
говорещи нелепости
за това какво е
да си нищо
И леглото, скъсало съня ми
на парцали от звънящи ДжиЕсЕм-и
и сновящи из света ми делнично
крадци
на несъстояно време
Вентилаторът
ми праща разни вани
от ароматни корени на преспи
стопили си сълзите за помисляне
къде ли, всъщност
утре
ще е снежното...