автор: traveller

Сатана...
лиши ме от жаравата

да кихна по заспалото им време
и живи да не ги запаля
спрелите
посипали главите си с каверни
от стъпкани незнания
и ревности

Море
стопи ми с индулгенции черупката
и дай ми само малко да изсмуча
с хобота си от тяхното несъщно
да те отровя
влюбено
в брега ти

Небе
извикай ме да кацна
на камъни за сол очи затворили
да скъсам от очите им могъщото
и пак да се родят
без стари спомени...