Ако някога решиш да ме извадиш
от пропастта на моето безвремие,
въже от обич ми спусни със устни
и ме издърпай от самата мен.
Като в калейдоскоп се лутат
моите желания,
начупени и цветни от страдание.
Къде се бавиш още
така боли от чакане,
не ми остава много време бързай,
пясъка изтича
в часовника на дните ми.
Залюбиха се силите ми с ехото.............
11.2007г.