автор: dumite

Сама съм. Чувствам се като звезда. Светя, но не мога да стопля никого. Сърцето ми се е превърнало в бучка лед. Когато го докосне нечия случайна топлина, започва да се топи.
Чувам сълзите му да капят. Едно, две, три. Ако знам, че там вътре се е скрило късче слънце, ще го оставя да се топи. Но не знам. Затова предпочитам да усещам бучката лед пред нищото.
И бягам от всяка топлина.