автор: lips_of_angel

Дворът ти е сиво пепелище.
Оградата-ръждясала от викове.
И пейката студена е опора.
Безмълвно викащи-душите ни.
Показа ни дома си в спомени.
Прекършена луната нощем.
Самотно отражение във виното.
И пукнати стените,болните.
Но кучето не идва вече.
Избяга в слънчеви полета.
А в дланите ти крясъци.
И празни думи.
Очите-сухи извори.
Сърцата ни в куршуми.
Но често,честичко вали.
И гърмове раздират в теб небето.
Самотно.Бурето.Мазето.
Ти.
След нас
остава
само
тишината
да вали…