Стиха ми плаче,
душата ми ридае.
Сълзи от камък
замерят
мойта памет.
Очите ми
пресъхнали герани,
а колко смях
и сълзи
там се ляха.
Ръждясалия привкус
на синджира
прострял се
между мен
и твойта болка
като змия
живеца ми изсмука.
Мълчаната ми кръв
изпий до дъно.
А нейде плиска се
водата на талази......