Тези следи по душата ми
никак не оздравяват -
от врагове и приятели...
от недостигната слава...
И от предателства жалки...
раните още кървят -
ту заздравеят за малко,
ту като огън горят...
А по лицето - цикатрикси
от водопадни сълзи...
Тези следи по душата ми,
тези дълбоки следи
някой ще стопли със длани.
Ще ги изтрие със пръсти.
Незаздравелите рани
с жива вода ще напръска.
И ще прогони тъгата ,
без да остави следа...
А на челото ми, бялото,
ще нарисува звезда.