автор: krasavitsa

В един дъх, едно изречение и една дума
Tribute to Томас Ман, Фокнър, Маркес

И тогава, когато най-после сме стигнали заедно до мисълта, която вече ни е спохождала поотделно, но толкова тайно, че не сме я признавали и пред себе си дори, или може би крехкостта й ни е правила непредпазливи, а след това, с течение на времето, вече укрепнала, успя да обземе и двама ни, макар и веднага натиквана някъде из ъгълчетата на съзнанието, защото предизвиква толкова притеснения; тогава, когато след много колебания, съмнения и угризения и вече признали си смелата мисъл, неизбежно сме обмисляли предварително всички предпазни мерки, така необходими на душите ни, и все пак изплашени от безбрежността на неочакваностите, които биха се появили преди всичко от дълбините на нас самите, всеки за себе си взел решението с отчаяние и покорство пред настойчивостта на чувството, довело до тази чревата с незнайно какви последици крачка; когато, озовали се заедно на необичайно място, защото да бъдем заедно, това прави всяко място необичайно, останали насаме с решението си, сигурно едновременно и ще търсим очите си, и ще ги крием един от друг, надявайки се, но и страхувайки се от това, което бихме съзряли, и най-вероятно ще забравим старателно подготвяните си предварително планове, защото и двамата сме жертви на умозрението; но добре е все пак, че го съзнаваме и се опитваме да се преборим с него, за което е доказателство и тази ни крачка, смела и с която вътрешно дори малко се гордеем, но не това е важното сега, защото тогава, когато наближава времето на желаното, но тревожно и неизбежно случване, което, почти сигурно е, ще се опитваме да отложим за малко, без да знаем на какво разчитаме с това, вероятно ще потърсим опора в някой неумел разговор, който по несръчност ще надминава всеки от досегашните, и това ще бъде първият опасен момент, който може да провали изцяло намеренията ни, на които уж вече сме се отдали, защото и двамата се възприемаме прекалено сериозно в тази ситуация, което никак не е безопасно… защото може да стане така, че никога вече да не успеем да върнем спокойно душите си обратно тук, където ни доведоха потайните ни и едва признати на глас помисли, и ако това помогне, ще ти разкажа за своите, които засега се свеждат до лицето ми, заровено в притихналото твое рамо, и ти, притиснал се в челото ми в една дълга прегръдка на доверие, в която постепенно ще започнем да се чувстваме толкова уютно, че ще се осмелим накрая да раздвижим и ръцете си, чието предназначение е да бъдат носители на мълчаливите ни въпроси, но преди да ги изпратим на пътешествие един към друг, ще им позволим да се запознаят и ако увереността ми в нещо е голяма, то е в техния разговор, който ще бъде предвестникът на всичко, което ще се случи после, и макар и да не мога да го опиша, чувам вече тихия им шепот, топлото потрепване на пръстите, колебанието им засега да се вплетат в едно, което ще стане по-нататък, защото решителността ни ще нараства заедно с пресъхването на устните, които ще притискаме един в друг, докато не се досетим най-сетне къде е тешителната влага и не ги накараме да опитат да се срещнат, но все още изплашени от мисълта за неизпитаното от устните докосване, ще се задоволим само с близостта им, която, подозирам, ще се превърне в най-вълнуващото до този момент, защото тя е, която ще ни поведе по пътя, по който трепетите ни ще тръгнат заедно, потъвайки един в друг, във вдишването и издишването, които накрая ще се смесят така, че когато ги разделим, битката за въздух ще ни е превърнала постепенно в това, в което искаме и двамата да се превърнем, и защото ръцете ни ще са вече вплетени една в друга, а телата, тези ужасни и неизбежни насъщности, самостоятелно и без намесата на разума ще са направили толкова крачки напред, че няма да ни остава нищо друго, освен да се примирим и да свикнем с новото положение, да го приемем и да се разтворим в него, защото оттук нататък криволичещ и богат на предизвикателства е пътят, който ни очаква и по който ще тръгнем с решителност, която ще учуди и нас самите, докато възторгът не те склони пак на рамото ми, този път с влага в очите, която няма да настоявам да видя, защото ще съм заета да укротявам дъха си, излъчвал звуци, издавани не от мен, а от някой, който не е знаел досега какво щастие е да те приютява на рамото си.
Скъпи...