автор: Nika

Мъжете от панелния кошер в тегави вечери
слизат в общата стая в мазата
говорят за футбол, за курви и че няма пари
прииждат от своите клетки еднакви
при възгрубата маса с начупена мушама
при самоделните пейки, завити с черги от село
при стария ВЕФ и малкия полусляп телевизор
В изподрани от кланета на евтин колбас
две-три пластмасови чинии
на едро дробят зарзавата от лозето
в люта и много солена салата
Внезапно продраскал в гърлото стих
преглъщат с още по-люта домашна ракия
от пукната чаша, набързо приплакната
Наздраве, неволно изтръгва се вопъл
животът ще стане по-хубав, мамка му,
пък и свърши ракията
Пошляпват със звучните джапанки,
към клетки, наречени дом, и там не ги чакат
жените им
гротескни принцеси в трикотажни одежди
на огромни, синьо-червени, хищни цветя
взрени отнесено, сънуват наяве
измислени замъци, обсебени принцове
пеперуди, различни от тези на лозето
сънуват виртуалната любов на живота си
потресени от нечие измислено „обичам те"
(няма ли мази там, където живеят поети)
Пресъхнали сватбени чаши жадно просветват
стоят в безмислена стража
от двете страни на порцеланова балеринка
дремеща вече двайсет години
Вечерята безлично си къкри на печката
рамо до рамо - миш-маш и сютляш