Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не усети как вулканичната стихия започна да го залива.
Тя облиза с изпиващата си страст кожата на босите му нозе. Пропи се във вените му като отрова и хукна необезпокоявана с пулса на кръвта му. Нагоре. И още. Докрай. Нестинарството се пробуди с цялата болка на същността му. Мускулите му конвулсивно се стегнаха, но бяха заловени в собствения си капан. ТЯ мълчаливо прегази останките от спокойствие, затаени в слънчевия сплит, превърна го в огнено кълбо, което избухна с всичките си искрящи лъчи и порази с ударната си вълна стоманената му същност. Желязото започна да рони сълзи от безпомощност и се разтопи в прегръдките на ярката горещина, докато безмилостната стихия обхвана в мъртва хватка сърцето му. Разкъса го на всичките му капиляри. Огънят помете крехкото стъбло на цветенцето, впило корен там, в най-дълбокото. То се сгърчи в танца на смъртта, но очите му не се затвориха и укора в погледа му щеше да го преследва, докато диша. И издъхвайки, то упорито и тайничко стисна в шепичката си зрънцето щастие, докато стихията си доставяше неистово удоволствие от неговото унищожение.
И горда от постижението си, тя стремглаво се запъти към последната цитадела. Очите му се затвориха от пронизващата болка, стиснала в менгемето си мислите и съзнанието му. И те се предадоха. Подчинени на белезниците, оковали красивото в него, отчаяно наблюдаваха вихъра на дяволите, дочакали своя звезден миг. Безмилостно потушавани, грубо заравяни и жестоко погребвани, прокълнатите червеи на греховете, съмнението, недоверието, ударите, обидите, мъката, калта, страстите, наказанията, тъмнината, обвиненията, егоизма, отмъщенията, раните, нещастието, пропастите, злобата, чуждите предателства, собствените грешки, непростимите вини изпълзяха подличко като зрители на арената. Гладиаторът щеше да си получи заслуженото. Гибелта му витаеше във въздуха и те го предусещаха със всичките си сетива. И в типично подмолния си стил щяха да го смачкат, но едва след като сринеше и паднеше, изтощен от собственото си безсилие. И безверие.
Без да протегне ръка към никого. Сам. Винаги. По негов избор.
Черното бликна като блатен газ от недрата му. Започна да го души, докато не получи исканото. Признанието. Пред самия него. И не само. На глас. Всичките му страхове комфортно се озъбиха, свалили превръзката на насилственото мълчание. Надпреварваха се, настъпваха се, биеха се кой по-гръмогласно ще го оглуши. Ръцете му инстинктивно се притиснаха към извора на това мъчение. Искаше да го смачка, но гласовете не спираха. Търсеха своето възмездие. Вълната изби като гейзер, погълна с лекота преградите, помете всичко в него и се разля като лава навън. И потърси още жертви, които той не бе успял да прогони навреме и осмелили се да останат до него.
Освободени от безпощадния плен, демоните литнаха на свобода. Оплетоха се в косите му, впиха нокти в топлата му шия, вмъкнаха се в дланите му и ги превърнаха в студени камъни от сгърчени юмруци. Насладили се на рукналата кръв, те се втурнаха да изследват отново упоритото му сърце за останки от пулс. Доволни от заварената пустош, зарязаха умъртвеното и достигнали горещината на устните му, започнаха да танцуват по тяхната чувственост.
Целувките се превърнаха в обвинителен процес.
Уханието на топлия му дъх замръзна като скована от лед река, която се разби от яростта му на трошички гордост.
Вълшебната му прегръдка нямаше кого да прегърне и целенасочено, безпардонно, самообвинително, грубо, жестоко и безмилостно насочи силата на цялата си страст към неговото самоунищожение.
Мислите му избухваха една след друга, причинявайки кратери от поражения без лечение и хриповете на тези каверни започнаха да го душат.
Сърцето му затуптя за миг, но само за да бъде взривено отново и отново.
Душата му се разпъна на кръст и всяка нейна фибра заплака от пожеланата и почти мечтана самотна смърт.
Занемя.
Оглуша.
За всичко.
И всички.
Тишина прониза Нищото.
Дяволите нямаха повече достоен противник и хищно погледнаха един към друг. Ненаситната им лакомия ги доведе до леталност. Поне временна. Лоша новина за лошите. Самоизяждането им като раково образувание изсмука и сетните му сили. Останките им се свлякоха дълбоко в душата му, за да съхранят там грижливо своите заразени клетки до следващата опустошителна епидемия с непредвидими последици. Ако оцелееше от тази.
***
...Ослепелите от болка очи бавно се отвориха. Невиждащият поглед безразлично пробяга по сивото пепелище, представляващо самия него. Разрови уморено купчинката, пулсирала и дишала някога с цялата си любов и страст. Пръстите му неволно изровиха останките на овъгленото стъбълце. Шепичката му още стискаше здраво зрънцето. Той внимателно я разтвори и докосна крехката, изпаднала в кома, усмивка. Лекичко я постави в изсъхналата угар и невярващо насочи тъмния си ирис към небето. Безмълвната му молба оттекна в обгърналите го облаци и се блъсна в прозрачните им стени. Силата на собственото му неопрощение и мълчаливата му безмилостност разтърси крехката им същност. Отекна в тях, прегърна жадното им очакване и ги разби на милион късчета обич.
Заваля...
Публикувано от aurora на 15.07.2004 @ 14:03:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.2 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 81612 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Гладиатор" | Вход | 6 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
]
Re: Гладиатор от Merian на 15.07.2004 @ 17:14:45 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Opredeleno....ograni4avam se v dumite zaradi latinicata...4udeseno e kazano....vsa6nost samata tema e jestoka.... no si ia izvela po zabelejitelen na4in.Haresvam mnogo prozata ti, znae6... |
]
Re: Гладиатор от rainy на 15.07.2004 @ 17:17:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | :) Разбрах ти прекрасно оценката. Само допълних истината.
И не, не темата е жестока, а изживяването. Меко казано.
Благодаря ти още веднъж за усета. Оценявам го. В себе си. |
]
Re: Гладиатор от Sarah на 15.07.2004 @ 17:33:55 (Профил | Изпрати бележка) | Пропито с чувственост и много подтекст. Впечатлена съм!
:))) |
]
Re: Гладиатор от JaRaVa_ на 16.07.2004 @ 20:29:22 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравявам Ви! Това е най-силното произведение, което съм чела в този сайт! "Завиждам" Ви, че познавате Гладиатора!!!
Успех! |
Re: Гладиатор от rainy на 16.07.2004 @ 21:17:49 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Благодаря! Не за "най-силното". Такова понятие няма, повярвайте ми. За друго. Щом сте разбрали Гладиатора, значи и това ще разберете. А що се отнася до него, наистина идея си нямате колко сте права. Наистина нямате.
И съм трогната от отзива. И не са думи.
Осъдения на смърт ви поздравява.
....:)
|
]
Re: Гладиатор от JaRaVa_ на 16.07.2004 @ 23:14:45 (Профил | Изпрати бележка) | Вие имате необикновена дарба!И това също не са само думи! Щастието не може да бъде осъдено но смърт! И все пак,много Ви "завиждам":)
Успех!
|
]
Re: Гладиатор от rainy на 16.07.2004 @ 23:27:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не знам какво да кажа, наистина. Признавам. Не ми се иска да опошлявам искреното Ви чувство.
И предлагам да не завиждате, ок ? Последното бе само усмивка...:)
Разбрах Ви прекрасно, а "поздрава" бе специален. Понякога си го позволявам за разбиращите. С невероятно удоволствие и то.
|
]
Re: Гладиатор от JaRaVa_ на 17.07.2004 @ 00:10:42 (Профил | Изпрати бележка) | :))Търсим и непрекъснато се надяваме да го намерим но, това са мечти:) Предложението не се приема:))))
Успех!!! |
]
Re: Гладиатор от rainy на 17.07.2004 @ 00:31:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | С усмивка ще Ви кажа, че ще узнаете, когато разберете. Мечти и каквото там. Да не навлизаме в неизбродимото.
Успех? Благодаря Ви. За всеки какъвто и както го разбира. И още веднъж моите благодарности за личното отношение . Аз съм старомодна и уважавам искрено и безусловно някои неща...:)
|
]
]
Re: Гладиатор от Anton_Fotev на 02.04.2008 @ 12:16:44 (Профил | Изпрати бележка) | Има една картина на Гоя, която е близка по смисъл до написаното. Казва се: "Сънят на разума ражда чудовища" |
Re: Гладиатор от Anton_Fotev на 02.04.2008 @ 12:37:47 (Профил | Изпрати бележка) | Има и още нещо... ти нямаш техниката, необходима за писане на проза*, но въпреки това.... странно... просто прескачаш от другата страна на понятието "достатъчно добро"**.
Освен това създанието, което рисуваш, е някакъв изключително свръхемоционален и в същото време интровертен мъж...
Ако въобще героят е мъж, а не собствения ти Анимус, зрънцето мъжка енергия в женската ти същност. Идея нямам какво го е събудило - дали е някакво тежко житейско изпитание, болка или стремеж за самопознание, доведен до крайност.
П.С. Стана ми любопитно що за човек си, но повечето ти неща са поезия, която - признавам без бой - въобще не разбирам!***
----------------------------
* Не казвам, че е добро или лошо написано, а че всъщност произведението ти е метрик-проза, което е нещо гранично между чистия наратив на разказа/романа и чистата лирика. Много хлъзгава и опасна ивица, защото в нейните предели авторът трябва да "обрисува" героя си едновременно като цялостен образ и като лирически аз.
** Този специфичен начин на писане при повечето хора изисква опит, добит както в поезията, така и в писането на десетки, да не кажа стотици разкази.
*** По принцип не разбирам много добре поезията, освен ако не тръгна да й правя анализ, при което всякакво чувство на читателско удоволствие изчезва. |
Re: Гладиатор от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.04.2008 @ 13:38:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Направо ме застреля! Усмихна ми деня, сериозно.
Отговарям накратко...
Постигнала съм програма максимум, щом така перфектно си дефинирал героя. И не, кьорав Анимус не съм нищила. Не, не е измислен. Така и не се научих на този похват и в поезията, и в прозата. Дано е за добро... Причините са друга история, но относно крайностите – там съм царица...
Сакън, никакви анализи! Стигнем ли до там, всичко се обезсмисля. Поне в моите съчинения...
Трогната от вниманието ти! Направо думи нямам. Което е от сериозна полза за околните!
:)
|
]
Re: Гладиатор от Anton_Fotev на 02.04.2008 @ 13:58:34 (Профил | Изпрати бележка) | Ако някой път се засечем по скайп или ай си кю, ще ти пратя файловете на найтуиш и уейтинг темптейшън (ако правилно го изговарям). Навързват се страхотно с нещата ти. |
] | |