Отиде си! Потъна бавно в мрака,
изчезна като сън, като вълшебен блян.
Сърцето ми след теб заплака -
останах сам...останах сам...
Нощта прелива от безцветна нежност,
но няма те, за да те милвам с нея...
Луната плува в тъмна безнадеждност
и тъжна като мен, копнее.
Ехтящо-празна е душата.
Останала след шепота на твоя глас
кънти във нея тишината...
От тишината оглушавам аз.