автор: mariniki

В шепота
на тихите вечери
на лятото,
останало в мен
ухае нежно
онзи блян
на лавандулов цвят
със аромата,
погалил някога
жената
в мен,
преродил се
в тиха жажда,
с която
отпивам
все още
от теб
глътка обичане,
а ти рисуваш
с мисли
от бели мигове,
останали
в полето
с алени макове,
върху лицето ми
малки
топли слънчица,
като спомен
от устни,
целувки пендарени,
скрити
в зноя
на тихото пладне
в моята влюбена
женска душа...