автор: p_esen

Нека всички мечти се превърнат в спомени...

Бездънният световен океан
загадъчно ни интригува,
разпалва във душите плам
и нови брегове рисува.

Бездънният, безкраен океан
примамливо ни изкушава,
а неусетно и без срам
животът ни ни подминава.

И зяпнали в захлас
безропотно въздишаме: "Уви!"-
коментирайки на глас
нелеките наши съдби.

Представяме си завистливо
всеки остров на света.
И ни е тежко, и ни е криво.
И здраво стоим на брега.

Безброй отплавали кораби
във които никога не сме били.
Някои натрупаха спомени.
Ние събрахме мечти.

Искахме да искаме,
не да газим в бурните води.
Не поемахме излишни рискове.
Не открихме непознати земи.

Помечтахме в безопасност
за опасностите в океана.
Пазехме живота страстно-
и цял живот премина в съзерцание.

Последният кораб отплава.
Гледаме тъпо и тъпо мълчим.
Сетне: Забрава.
После може пак да се родим.
. . .
Издува платна и последния кораб.
Късно е, дори да съжалите.
Последно "сбогом" си взима животът.
Дано не сте пропилели мечтите.