автор: lorsa

… нали, на тази люлка!
И семките, обелени на пода-
оставихме след себе си не друго:
люспи+два-три надписа във входа!
… Тук? Тук ли карахме мотори?
Да! Мирише още на бензин;
на нещо минало, което да повторим
не е възможно… Тъй поне твърдим.
Ей там… На пейката във онзи ъгъл
все още силуетите стоят-
животът исках да ме е излъгал…
Не лъже. Няма шанс за втори път.
Каква любов-не е любов-Вселена,
откъсната от всичко традиционно-
от нас тя бе за кратко споделена
(после някой я превключи с дистанционното)
… Нали!
На тази люлка ме целуна,
издраска нашите инициали
и настъпи зрелостното пълнолуние,
а спомените-кучета ги яли!
Какво пък-млади колкото си щеш,
разделят се хем глупави, хем диви!
И двамата поехме пътя пеш-
отминахме се млади и щастливи.
Но ЛЮЛКАТА е важна-даже кратки,
миговете наши в мен живеят!
* * *
Години минаха.
Днес дъщеря ти
на тази наша люлка се люлее…

30. 09. 2006