Гледам вън - жега градска, тротоари разбити...
Под прозореца някой се спъва
и с напукани устни целува асфалта
в прахоляка на своя живот...
Все едно е дали ще узнае
как е тръгнал нататък, през нищото.
Аз съм буден и вече съм там,
дето спомен и бъдеще няма.
Ех, aurora, а защо няма по-"топли" стихове за града???? Да ни пита някой...