автор: Selianin

Анастас Ангелов "Девня - страници от историята", Русе, 2001.

В годините на Възраждането Девня е едно от най-големите села в Провадийска каза1 с преобладаващо българско население. През 1872-1873 г. (според списъците на венчилата във Варненска епархия) с. Девня има 150 венчила (семейства)2, през 1876 г. - 134 къщи със 143 венчила3, а по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) - 150 къщи със 190 венчила4.

Константин Иречек пише, че селото било вакъф5 с ферман на султан Селим III (Selim III, 1789-1807).
През 1809 (или 1810 г.) и 1830 г. населението му - арнаути (албанци-християни) и българи се изселва в Бесарабия6. В обезлюдената Девня започнали да се заселват балканджии от Трявна7. През 1833 г. към тях се присъединили и завърнали се от Бесарабия тракийци от с. Чомлек кьой (с. Ботево, Ямболско) и четири семейства (гйоча) от старите девненци начело с Дука Вълюв8.
През 1877 г. (според статистиката на В. Теплов) с. Девна (Devna), (каза Правади) има 200 български и 17 татарски къщи9, а според руския статистически справочник от 1877 г. с. Девне (Правадiинскаго округа) има 300 венчила10.
При първото преброяване на населението в Княжество България (1 януари 1881 г.) с. Девня има 1 255 жители - 629 мъже и 626 жени, всички с българско поданство, 170 къщи и 168 домакинства11.
На 31 декември 1887 г. с. Девня има 1 534 жители - 838 мъже и 696 жени, от които православни - 1 468 и мохамедани - 65. С матерен език: български - 1 444, други славянски езици - 1, турски - 54, гръцки - 22, цигански - 7 и други езици - 7, с българско поданство - 1 520, с турско - 12, с гръцко - 2 и 231 домакинства12.
На 1 януари 1893 г. (31 декември 1892 г.) с. Девня има 1 707 жители - 928 мъже и 779 жени, от които православни - 1 671 и мохамедани - 36. С матерен език български: - 1657, турски - 39, гръцки - 8, други - 3, с българско поданство - 1687 и турско - 20 и 264 домакинства13.
На 31 декември 1900 г. с. Девня има 1 934 жители - 1 038 мъже и 896 жени (от които с матерен език: български - 1 868, други славянски езици - 9, турски - 20, татарски - 3, гръцки - 21, еврейски - 3, арменски - 9 и румънски - 1), 1 891 източноправославни, 8 католици, 9 армено-грегориани, 23 мохамедани и 3 израилтяни; с българско поданство - 1874, с турско - 50, с гръцко - 2 и с австро-унгарско - 8 и 329 домакинства14.
На 31 декември 1905 г. с. Девня има 2 026 жители - 1 005 мъже и 1 021 жени (от които с матерен език: български - 2 008, турски - 8 и гръцки - 3), 2 011 източноправославни и 15 мохамедани; с българско поданство - 2 023, с турско - 3 и 294 домакинства15.
На 31 декември 1910 г. с. Девня има 305 домакинства, 2 137 жители - 1067 мъже и 1070 жени, всички с българско поданство, всички източноправославни16.
На 31 декември 1920 г. с. Девня има 358 домакинства, 2 272 жители - 1 122 мъже и 1 150 жени, всички с българско поданство, 2 271 с източноправославно вероизповедание, 1 с мохамеданско, от които с матерен език: български - 2 270, цигански - 1, и други - 117.
На 31 декември 1926 г. с. Девня има 2 466 жители18.
На 31 декември 1934 г. с. Девня (община Девня, околия Провадия, Шуменска област), има 2 737 жители и 525 домакинства19.
На 31 декември 1946 г. - 2 880 жители20; на 1 декември 1956 г. - 3 150 жители21; на 1 декември 1965 г. - 4 351 жители22; към 2 декември 1975 г. - 12 464 жители (гр. Девня)23; към 4 декември 1985 г. гр. Девня има 9 680 жители24; към 4 декември 1992 г. - 8 412 жители (от които 4 170 мъже и 4 242 жени и 2 887 домакинства)25.
Според последното преброяване на населението (1 март 2001 г.) гр. Девня има 8 733 жители26.
Населението му намирало препитание в земеделието и животновъдството27 (предимно овцевъдството)28, по строежа на железниците Гебедже - Девня (1897-1898 г.) и Девня - Добрич (1906-1910 г.)29, по строежите на междуселските пътища, в кариерите за трошен камък и баластра (Река Девня), в “Земеделско спестовно заемателно дружество “Марцианопол” (от 1908 г.), в Река Девненските мелници, по корекцията на река Девня (дължина 5,5 км, 60 000 куб. м землени работи), в трудово-кооперативното земеделско стопанство (от 1948 г.), а от началото на 50-те години на миналия век и по строежите и експлоатацията на девненските заводи.


БЕЛЕЖКИ:
1. Каза - административна териториална единица, подразделение на санджака (околия). [обратно]
2. ДА - Варна, фонд 75 К, оп. 1, а. е. 8, л. 46 (Варненска и Преславска митрополия); В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. I. Провадийско (Първа част). - ИНМВ, III (XVIII), 1967, 80-81. [обратно]
3. ДА - Варна, фонд 76 К, оп. 1, а. е. 72, л. 4 (Иконом Иван Костадинов Радов). [обратно]
4. ДА - Варна, фонд 75 К, оп. 1, а. е. 12, л. 49 (Варненска и Преславска митрополия). [обратно]
5. Недвижим имот, подарен на джамия или черква за благотворителни цели.
Карел Шкорпил (1908 г.) пише: “В с. Девня имало преди 200 години само един чифлик, а всички воденици в река-Девня били вакуф за джамиите в околните градове и села.” Вж. К. Шкорпил. Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Печатница “Зора”, Варна, 1908, с. 40, бел. 1. [обратно]
6. Историческа област между реките Прут и Днестър. [обратно]
7. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, 917-918; [обратно]
8. Ил. Р. Блъсков. Нещо из животописанието на Дяда Дука от село Девне. - Зюмбюл-цвете с приложение стари наши песни. Варна, 1882, 24-25; В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на "арнаутите" в Североизточна България. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. Издание на Българската академия на науките, С., 1960, 608-611.
"Сегашните девняни произхождат, по казването на някои, от едно село Башкьой; може би от същото място да са и ония тракийци емигранти в Добруджа около Бабадаг, които са основали там селото Башкьой, чието наречие напълно си схождало с наречието на девненци." Вж. Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. Държавна печатница, С., 1902, с. 104; Извори за българската етнография. Т. 1. Из българския възрожденски печат. Съставители: Маргарита Василева, Юлиана Царева, Ваня Николова, Лиляна Димитрова, Атанас Кралев. Етнографски институт с музей при БАН, С., 1992, с. 174, бел. 1. [обратно]
9. В. Тепловъ. Матерiалы для статистики Болгарiи, Θракiи и Македонiи. Съ приложенiемъ карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiямъ составилъ В. Теплов. Типографiя и хромолитографiя А. Траншеля, С.-Петербург, 1877, с. 163. [обратно]
10. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешть, 1877, с. 25. [обратно]
11. Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 22, 84; Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890, с. 82-83, 402-403; Списък на населените места в Царство България от освобождението (1879) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). Държавна печатница, С., 1921, с. 137, 320, 415.
Към средата на XIX в., вследствие на нарасналото стопанско значение на Варна, се засилва притока на занаятчии към черноморския град. Сред тях са и арабаджи (колар) Недю Василев и балтаджи (брадвар) Станю от с. Девня. Вж. В. Тонев. За стопанската дейност на българите във Варна през Възраждането (1840-1878 г.). - ИНМВ, VIII (XXIII), 1972, с. 116, 129-130.
Според Л. Милетич след Руско-турската война от 1877-1878 г. в село Манастир “се настанили и българи от Девня”. Вж. Л. Милетич. Старото българско население..., с. 107. [обратно]
12. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1-ий януарий 1888 година. Кн. II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1888, с. 11, 30-31, 52-53, 72-73, 92-93, 112-113; Списък на общините в Княжество България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1891, с. 20. [обратно]
13. Резултати от преброявание на населението в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Кн. II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1893, с. 9, 14-15, 26-27, 31, 36, 40-41, 50-51, 56-57, 68-69, 86-87, 91, 96, 100-101, 110-111, 116-117, 142-143, 148-149, 158-159, 174-175, 180-181, 190-191, 196-197, 206-207; Списък на населените места в Царство България..., с. 137, 320, 415.
Според Л. Милетич, посетил Девня през 1897 г., селото имало 203 български къщи. Вж. Л. Милетич. Старото българско население..., с. 104. [обратно]
14. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 год. Кн. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1903, с. 5, 11, 18-19, 30-31, 40-41, 52-53, 60, 66, 71, 77, 82, 88, 93, 99, 118-119, 120-121, 122-123, 124-125, 166-167, 168-169, 170-171, 172-173, 191, 196; Списък на населените места в България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1902, с. 15, 18. [обратно]
15. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1905 г. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1911, с. 5, 11-12, 20-21, 32-33, 36-37, 41, 47, 48, 52, 57, 58, 62, 68, 69, 78-79, 80-81, 102-103, 104-105, 106-107, 108-109, 114, 117. [обратно]
16. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1910 г. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1915, с. 5, 11, 12, 20-21, 34-35, 36-37, 44-45, 56-57, 58-59, 66-67, 78-79, 80-81, 86, 92, 93, 97, 106, 109. [обратно]
17. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1920 год. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1928, с. 2-3, 8-9, 10-11, 14-15, 16-17, 20-21, 24-25, 32, 35. [обратно]
18. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декемврий 1934. Държавна печатница, С., 1939, с. 66. [обратно]
19. Пак там. Вж. Указ № 179 за свеждане окръзите в 7 области: Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Пловдивска, Старозагорска и Бургаска. (ДВ, бр. 38 от 19 май 1934 г.).
В Държавен вестник, бр. 65 от 24 юни 1927 г., е публикуван списък на настанените и оземлени (с 40 дка) в с. Девне бежански семейства придошли от териториите, останали вън от границите на България след Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) (Георги Пенчев и Димитър Щерев - от с. Еничифлик, Източна Тракия - Турция). [обратно]
20. Предварителни резултати от преброяване на населението на 31 декември 1946. Брой на населението по населени места. С., 1947, с. 9, 15. [обратно]
21. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година. С., 1973, с. 31. [обратно]
22. Резултати от преброяване на населението на 1. XII. 1965 г. I. С., 1967, 38-39; Предварителни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд на 1 декември 1965 година. Брой на населението по населени места. Окръг Варна. 3. С., 1966, с. 38, 43, 46. [обратно]
23. Брой на населението по селищни системи и населени места. Преброяване на населението и жилищния фонд към 2 декември 1975 година. С., 1980, с. 75. [обратно]
24. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1985 година. Население по населени места (Предварителни данни). С., 1986, с. 72. [обратно]
25. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 година. Статистическо издателство и печатница, б. г., с. 216, 240, 257. Вж: Население на град Девня - статистика. [обратно]
26. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. Том 1. Население. Книга 3. Население по области, общини и населени места. Национален статистически институт, С., 2002, с. 104. [обратно]
27. На 1 януари 1888 г. в с. Девня имало - 30 ездитни и 236 коня за впрягане, 24 магарета, 311 бивола, 173 вола, 208 крави и 195 телци; на 1 януари 1893 г. - 374 коне, 8 катъра, 28 магарета, 1106 биволи, биволици, малачета, волове, крави и телци, 4812 овце, 302 кози, 185 свине и 2098 домашни птици; на 31 декември 1900 г. - 405 коня, 38 магарета, 557 говеда, 310 биволи, 5751 овце, 428 кози, 71 свине и 4138 домашни птици; на 31 декември 1905 г. - 468 коня, 6 мулета, 41 магарета, 633 волове и крави, 585 биволи, 7374 овце, 109 кози, 108 свине, 3672 домашни птици и 77 пчелни кошера. Вж. Резултати по преброяванието на добитъка и колата в Българското Княжество към 1-ий януарий 1888 година. Печатница на К. Т. Кушлев, С., 1890, с. 18; Резултати от преброявание на добитъка, домашните птици и колата в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Държавна печатница, С., 1894, с. 14-15, 26-27; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земеделческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декемврий 1900 год. Кн. I. Печатница Т. Пеев, С., 1906, с. 72-73, 74-75, 96-97, 98-99; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пчели, колата и земеделческите оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1905 год. по общини и населени места. Държавна печатница, С., 1912, с. 42-43, 278, 406. [обратно]
28. Вж. Телеграма до министъра на финансите*
“София
Министру Финансите
Бирника усилено събира беглика от селата на Девненската община. Скотовъдците не са приготвени към издължение, по причина слабостта на овцете, които миналата година се повредиха от разните утровителни треви след падането на маната и не можаха да изкарат добри агнета, които с време продадът, като тъй и не могат да се устрегът сега. Моля г-н Министре отлагането събирането данъка за 20 дни за да имат възможност скотовъдците да продадът агнета, вълна и се издължат.
с. Девня, 27. IV. 1902 г.
Девненски общ. кмет: Кръстев”
Бегликът бил налог върху овцете и козите в размер на около 1/15 от стойността на притежавания дребен добитък. За 1896-1905 г. данъкът за овца бил 50 ст., а за коза 80 ст. Вж. К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. - СбБАН, кн. VIII. С., 1916, с. 253, 257.
Лошата за селяните 1901 г. принудила кмета на девненската община (Къню Кръстев - 24 април 1902 г. - 19 ноември 1902 г.) да поиска от министъра на финансите отсрочка по плащането на налога. [обратно]
* Препис от нея е запазен в общинския архив. По това време министър на финансите в правителството на Стоян Данев (22 декември 1901 г. - 6 май 1903 г.) бил Михаил Сарафов. [обратно]
29. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908-1909 г. Варна, 1909, 9-11; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909-1910 год. Варна, 1910, 10-11; Хр. Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. София, Издание на "Компас" О. О. Д-во, 1948, с. 102, 104, 106, 108. [обратно]