автор: meiia

"Пиши ми само хубави неща"


Нали ти обещах, ще бъда светла
и няма да ти пиша колко много
съм се стаила в старата си клетва
да съм горчива истина пред Бога.

На теб ти обещах и, ето, пиша:
"светът е справедлив и ми е лесно".
Понякога е лесно (да не дишам),
а дишам сякаш себе си да стресна.

Да си докажа, че и аз съм още
мечтаното и недопокорено.
Пак ризата откраднаха ми снощи
най-ближните ми. Но им е простено!

Пак някой си ми e запазил кътче
в сърцето си и тъкмо да повярвам
тя, любовта му, вади млечно зъбче
и ми се смее детски-не, коварно.

Пак дишам в пътища неизвървени
които аз не ще да опозная.
Мечтите ми и тe са вкоренени,
та със мечти или без тях-все тая!

Но ми е светло, грижа подир грижа,
от мене по-големи и по-важни.
Косите на безгрижието стрижа-
плета си бронята против продажност.

Така тече животът, в светлината
улавям сенки, в мене ги затварям.
Потропва нощем обич на вратата.
След толкова невяра-не отварям.

А светлото, пътувало животи,
и днес във земния ми сън е спряло,
до смърт ми е познато като ноти,
по които сърцето ми е пяло.

Най-важното е, аз не го предавам.
Че ме предаваха, е "друга тема".
Успявам като камък да оставам
и като камък болката поемам.