Когато медените залези
Се стичат по очите на прозорците,
Разбирам, че е есенно от нанизи
И дъхаво от сладко грозде.
Когато струните на вятъра
Подгонят златни кичури по тротоара,
Навярно ще утихне врявата
В гнездата под стрехите стари.
Когато сребърните изстрели
Надупчат тишината на капчуците,
Едно кросно от късни изгреви
Ще изтъче килима на нечутите,
Потъващи във шепот стъпки
На няколко студени тръпки,
Преди да дойде зимата,
Събирам слънце против недоимък!