На П.Бой
От непрогледните ми зими
и гладно-скърцащия мрак,
с безсъницата,че те имам
венчавам мисълта си пак.
Уцелил разпнати посоки,
потънал в прах се гуши
късметът,завъртян наопъки,
безмълвен,сам и равнодушен.
Залутан толкова години -
несбъднат,ала оцелял
животът ми на кръст премина.
...Разпука се.И-остаря.