Ще дойда, щом небето притъмнее
и над параклиса душата закръжи.
Вратата не залоствай, че не смее
сърцето да признае тез лъжи,
с които вярата и слабостта отрича,
а те лютяха като рани в прясна сол.
И влачих се, и падах...Цвят кокичев
във шепите ми вехне. В си бемол
е моята, последната кантата.
Изплаквам нотите.Ръката ми вземи
и прекръсти ме.Мокра непозната,
самотна птица в скута ти лежи.