Самотната жена
От работа се връща рано,
От чаят с мед умислено да пие,
И тялото по навик да нахрани,
И тялото по навик да измие.
Самотната жена
От работа се връща късно,
Кафе последно за деня да прави,
Да изпере бельото мръсно,
И нещо, невъзможно, да забрави.
Самотната жена
От работа не се завръща.
Над буквичките клюма уморено,
Със мисълта за малка къща
Със покривче едно червено.
Самотната жена
Вина не търси- "Той е ",
Часовника за утрето навива,
В съня усмихва се на нещо свое,
И нежно после го изтрива.
Самотната жена
Облича дрешката най-скъпа
В компания пияна за да слуша,
Поредната интелигентна глупост.
А после пак - под душа.
Самотната жена
Заспива със поредната мечта,
Заспива просто по привичка,
Така и не разбрала че е тя
За някой-
Вечност
Грижа
И любов...
Че тя е всичко!