автор: valchebnica

Като светла усмивка,
като грейнала страст
ти пред мене заставаш.
Аз над теб нямам власт.

Ето, мойто “Обичам”
над простора кръжи.
Чувам твойто “Обичам” –
в него няма лъжи.

Тихо погледи свели
за ръка се държим.
С мисли черни и бели ...
нека да продължим!

Галят нежно словата,
в миг докоснали плът.
Продължава играта –
няма брод, има път.

Наш`то общо “Обичам”,
неизрекли на глас,
днес е свято предричане
като клетва в аванс,

като вечно пътуване,
като цвят, като лист,
като детско сънуване,
като нож, като бриз,

като първо причастие,
като миг немечтан,
като извор на щастие,
като дадена дан.