автор: amadeus

От небето вали тишина.
Над земята се стелят въздишки
и попиват в среднощна тъма,
изтъкана от ледени нишки.

Зад прозорец с прашни стъкла
светлинката все още будува;
нощна гостенка с бели крила
в унес цветен край нея танцува.

Сетен танц и понася се тя,
ален пламък прегръща я бързо
и угасва с прахта й свещта,
потопена в своите сълзи.